ИДЕЯ ЗА СЪЗДАВАНЕТО

Казвам се Манол Методиев Манолов и всичко започна в началото на 2001г. когато след тежка сърдечна операция и възстановяване в санаториум в гр. Банкя се върнах в родния ми град Дупница, започвайки втория си живот, който дължа първо на ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС, второ на екипа лекари хирурзи начело с д-р Любомир Спасов от правителствена болница Лозенец гр. София, както и на група мои приятели Боби Миланов, Илия Лазаров, Данчо Андонов, д-р Янев от правителствена болница и най-вече на Любка Георгиева шеф и до сега на синдиката Подкрепа, без която както обича да казва майка ми благославяйки я до като е жива, нямаше да има и помен от мен.

Бях стигнал дъното. Мога не без основание да твърдя, че от 1990 г. съм участвал в осъществяването на всички обществено-политически промени в града и в страната.Бях на гребена на вълната..като съюзен организатор представлявах централното ръководство на В М Р О за Югозападна България…. Перник, Самоков, Кюстендил, Дупница, и Благоевград. По онова време живота минаваше доста бурно. За тези години доста глупости сътворих и доста неща минаха през главата ми. И така до 1998год когато след преживян силен стрес от внезапната и жестока смърт на мой близък приятел и съратник Емил Десподов, тежко заболях. До този момент всички ми бяха приятели и доброжелатели, но уви, вече бях безсилен да изпълнявам техните желания и домогвания т. е. бях ненужен и не само ме изоставиха и предадоха но ми навредиха и финансово и морално всячески.Явно, че е трябвало да получа този тежък урок, за да преоценя ценностите и приоритетите в живота си.

Преди самата операция обещах на ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС, че ако преодолея с негова помощ това препятствие ще съградя чешма на параклиса „СВ. СВ. Спас”, в с. Бистрица и от нея да потече светена вода, защото знаех ,че в околностите му има старо аязмо.Самото място, където се намира параклиса е свято, тъй като в миналото на това място се е издигала църквата на селото а в още по-далечно минало е имало и манастир. С основание твърдя, че не безпричинно избрах това село тъй като в него са живели прадядо ми, дядо ми, бащата на моята майка, както и много нейни близки и роднини.

И ето че дойде дълго чакания 12 февруари след повече от 2 години ходене по мъките, бях качен на количката и поех към неизвестното. Ще излъжа ако не кажа че ме обзе страх такъв, какъвто не съм изпитвал до тогава по едно време исках да скоча и да избягам ,но после се осъзнах, гордостта, а и чувството че ще се изложа пред всички, които се бориха за осъществяването на тая операция надделя. Укротих душата си, изпълних се с вяра и надежда и се оставих в ръцете БОЖИИ и тези на хирурзите. …Какво е станало след упойката нищо не помня, не знам. Но за вас лъжа за мене истина, преживях нещо истинско, което ще помня докато съм жив и което изцяло промени насоката на втория ми живот надявам се в правилна посока.

…В родния град Дупница съм на площада. Около мен имаше много хора облечени в бели дрехи. Времето бе слънчево, топло, небето сияйно. Нямаше нито едно облаче, а хората весели, радостни, щастливи. Усмивки грееха на лицата им. Придвижих се до входа на ресторант Рила. Подръпнах за ръкава един непознат човек, защото не видях нито един познат, затова него попитах ”Кой големец ще посрещаме, та е тая дандания” Той се обърна, усмихна ми се приятелски и ми отговори, че ще посрещаме ИИСУС ХРИСТОС.Удивен аз го попитах:…”Как така ..ИИСУС ХРИСТОС?…ТОЙ си е на небето та за нас гламавците на земята ще помисли?”… Не дочаках отговор и погледнах към входа на ресторанта. В същия момент ГО видях така както го рисуват по иконите. Беше облечен в бяла туника, с ореол от златно сияние около главата, с дълга, къдрава, кестенява коса и топли сини като зората очи, от които нищо не можеш да скриеш. Погледна ме топло, усмихна ми се, от което ми стана толкова хубаво и спокойно, че с нищо не може да се сравни и с думи да се опише, това което чувствах и преживявах.

Тогава добих смелост и ГО попитах:..Прости ми Господи мене грешния разбойник-комита, как да разбера дали си истинския, че много ментета се навъдиха на тоя свят, БОЖЕ …. А той ми се усмихна кротко и рече….”АЗ СЪМ ИСТИНАТА” …..Не се задоволих с отговора пак попитах…”Прости ми ГОСПОДИ, ама как да разбера?…Много хора, много истини, всеки човек си има негова истина.”…ТОЙ пак се усмихна, погледна ме с благите си очи и ми каза….Е..Е.. Маноле, не казвам че е лесно. …..Търси … истината! .. АЗ СЪМ ИСТИНАТА!…АЗ СЪМ ИСТИНАТА!… АЗ СЪМ ИСТИНАТА!……

Един цял ден ми се губи от моя втори живот, но този спомен ще остане в съзнанието ми завинаги.
От реанимация ме преместиха, защото вече се бях събудил и лекарите установиха, че операцията е успешна. Бях жив и щях да живея втория си живот. Започваше третия ден от живота ми, когато като на филмова лента преживях същото съновидение. Тогава реших за себе си и казах …”ГОСПОДИ, каквото си решил, това ще бъде. У ТЕБ е ножа, У ТЕБ е хлябът. ТВОЯ е волята”… И досега непрекъснато забелязвам ,че каквото и да правя ако нещо ще става то става, когато ГОСПОД е определил не по- рано, не по- късно каквото и да правя колкото и да бързам.
Върнах се у дома без пари, но надъхан и твърдо решен да изпълня даденото обещание.

ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА