ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА

Моят дългогодишен приятел и съратник Данчо Андонов бивш кординатор на С Д С в Кюстендилска област ме свърза с двама от шефовете на ТЕЦ „Бобов дол”- Васко Петков и Веско Крумков. Четиримата отидохме на параклиса в с. Бистрица, за да видим на място, с какво могат да ми помогнат, за да направя обещаната чешма. С нас се изкачи до параклиса (той е разположен съвсем в полите на красивата Рила планина) Чавдар Огненски от селото, който беше по онова време моя човек, отговарящ за ВМРО-то в селото.

Първата идея, която обсъдихме, бе да се изгради подпорна стена зад параклиса, и до нея да се съгради чешмата. Тогава Чавдар извика и ни запозна с майстор Бойчо Фудулски, който живее до параклиса. От този момент и до сега след 10 години усилен труд, той е водещия майстор на храма. Плътно и неотлъчно е до мен. Никога не ме предаде или изостави. Работи кога с пари, кога само за яденето и цигарите, но и неговият живот, както и моя е отдаден на идеята за изграждането на храма.

Чавдар Огненски предложи подпорната стена да се направи пред параклиса и тази идея се оказа по-подходяща, но тогава възникна спор дали ще бъде естетически издържано такова разположение на чешмата-сама подпорна стена в двора и залепена пред нея чешма. Тогава Васко Петков каза на шега: „Вие направете тази отпред, пък после ще ви дам материали и за другата, зад параклиса.”Тогава аз му казах: „Ти давай да правим, от теб материалите от мен хората.Ще оформим и цветни алеи.”
Той се засмя и каза: „Маноле, ти осигури хората, а аз ще ти давам матери-али, докато не кажеш стига!”

Това свое обещание Васко ударжа, докато заемаше този пост. Всъщност така се и започна.Първо подпорната стена пред параклиса и чешмата, подпорна стена зад параклиса, свалянето и подравняването на кубици земна маса между двете стени, стъпаловидни цветни алеи фундамент за навес, фундамент за ограда на дворното място на параклиса стълби пред параклиса подпорни стени и стълби, които водят към параклиса (до тогава хората се изкачваха по стръмна пътека). Сутрин обикалях града и събирах дарения, след което се връщах на параклиса, за да подсигуря храната на работещите момчета и майстора, да им изплатя дневните надници. Работеше се усилено от ранни зори до мрак. Всички бяхме доволни, защото направеното добиваше вид, който прилягаше и даваше нов облик на това свято място.И така месец след месец, градежа напредваше.

По онова време доста хора се включиха и дадоха своята лепта за това свято дело кои повече, кои по-малко всичките са записани в книга на дарителите, която един ден ще бъде поставена в готовия храм. Не мога обаче да не спомена имената на онези, които и тогава и до сега ми помагат със средства и по други начини да продължа да работя. Такива са : нотариус Ася Тодорова и Явор Тодоров, Атанас Янев и фирмата му, Георги Климентов, Пламен Галев и Ангел Христов, моите роднини Елена Дерменджиева и семейството и, Милан Раков, Атанас Джоргов, Спас Михайлов, Данчо Рилски, голяма помощ и подкрепа получих от селското църковно настоятелство, а също така и от архиерейския наместник на Дупнишка духовна епархия отец Георги Паликарски…и много други. В събирането на дарения много дейно се включи и моята майка, която с друга една роднина Йорданка Брезнишка обикаляха съкварталците и магазините и набираха за параклиса средства. Градежа напредваше.

Хората от селото бяха доволни,особено когато на първия Спасов ден, видяха съградената чешма, от чучурите на която течеше светена вода. Селските баби ми благодаряха, благославяха ме за направеното. Работата не спираше. И така година след година. Направих среща и с архитекта на синода. С него обсъдихме идеята да се пробие плочата на съществуващия параклис и да направим купол отгоре, но самата конструкция не позволяваше. Тогава архитектът предложи да се бутне старата постройка и на нейно място да се изгради нещо ново, стабилно хубаво, според изискванията, стига да имаме средства. Каза ни:.. „Ако имате средства почвайте нашата благословия я имате.” Пари нямаше, но желанието да съградим нов божи храм според канона бе непреодолимо, и приложихме старата ВМРО-вска максима…”Пари нема действайте”… Бутнахме старата постройка и започнахме.

Голямо преживяване беше, когато трима свещенници начело с архиерейския наместник направиха водосвет на основите и вградиха имената ни в основите на абсидата. Цялото това събитие беше заснето от мест-ната кабелна телевизия.Разбира се като навсякъде така и в този случай, се намериха зложелатели и противници на това хубаво дело, а един от тях в цялата си злост стигна до там, че насъска един местен душевно болен човек, който се опита да посегне на живота на майстора и на мен. Тази постъпка бе осуетена навреме и градежа продължи. Много неща се изприказваха, много хули и помия се изля по мой адрес вече и не помня, но аз и всички,които ме подкрепяха не се огънахме а продължихме. Тогава и създадох сдружението „Свети Свети Спас”, от хора доказали се в обществото, политици, хора с авторитет, депутати. Всички взеха дейно участие по осъществяването на идеята за изграждането на божия храм. Не мога да не спомена ценния принос на хора като Боби Владимиров, Данчо Андонов, Иван Китов, Иво Янков, Асен Башленски, сегашния кмет на с.Бистрица Васил Бански, Костадин Мухчийски и неговия шурей Александър Александров, които със собствени материали направиха железната конструкция на навеса в двора на параклиса,отец Георги Паликарски, счетоводителката на храма „Свети Георги” Йорданка Димитрова, Георги Кацов бизнесмен от с.Яхиново Георги Гущеров шеф тогава на ЖПдепо гр.Дупница, Сашо Ризаков шеф на пътно управление гр.Дупница,тогавашният кмет на ДУПНИШКА община Първан Дангов и др.В дарителската акция се включиха и двама бизнесмени от гр.Варна приятели на моя приятел Данчо Андонов. Дори за православния храм не малко дарение направи и един етнически турчин бизнесмен от Шумен живеещ в гр.София. С финансова помощ в това начинание се е включвал и Иво Станимиров бизнесмен родом от Бистрица както и цялото му семейство. В дарителската акция се включи и моя много добър приятел и стар съратник войводата на ВМРО Самоковска околия Стоимен Перфанов, който на едно коледно тържество събра от всички войводи от района и сам дари не малка финансова помощ.През последните години всякаква подкрепа ми оказва и Емил Христов шеф на партия Лидер в района и главен инженер на ТЕЦ Бобов дол, с когото ни запозна Данчо Андонов.. Ден след ден, година след година божия храм се издигаше и доби внушителност която бе за гледане. Разбира се през годините ползвах и изборите като начин за набиране на средства за продължаване на градежа. Тогава партиите развързваха кисиите и даряваха а това помагаше на благото дело. През същото това време създадох и охранителната фирма, от която дотирах градежа а и изтеглих ипотечен заем. Много работници минаха за тези години, през този обект. От младите момчета,които започнаха в началото с майстора Бойчо Фудулски много от тях са вече бащи други заминаха на гурбет в чужбина, много от тях вече са добри майстори строители, но всички започнаха от там ,от градежа на светия храм, само аз и майстора сме постоянно на обекта.

Е на майстора тогава прошарените коса и брада са вече бели като сняг но нищо. От тези които работеха продължават да са с нас Данчо Минчев, Славчо Георгиев, близнаците Слави и Стоил Караколеви. През последните години неотлъчно до мен и със съвети и с всякаква друга помощ е и Михал Заров от с.Бистрица.Много хора се включиха през тези години с добро-волен труд както от града така и от селото.

Много и чудеса се случиха на това свято място.За една такава случка ще разкажа, която остави траен спомен както у децата, които са я прежи-вели така и у нас, и техните съселяни които я слушаха впоследствие.
Беше навечерието на празника Възнесение Господно (Свети СПАС). Както и всяка друга година откарах майка ми на параклиса за да вземе участие в почистването и подготовката на мястото за утрешното праз-нуване . Когато пристигнахме нищо не беше почистено, нищо не беше подредено. Тогава майка ми, която по професия е учителка, събра децата от махалата и им поговори за христянството, за силата на вярата, за това колко важно е утре параклисът да бъде почистен и подреден. Децата се организираха, дойдоха с метли, лопатки и кофи и за два часа усилен труд двора и самия градеж грееха от чистота. Тя записа имената на всички и им каза, че на другия ден след молитвата, попът ще прочете имената им и ще ги благослови за богоугодното им дело. Предупреди ги да дойдат по-рано, за да може да ги почерпи.После им каза да се приберат по домовете си, за да не им се карат.
Помоли две от най-близко живеещите до параклиса братче и сестриче да и оставят метлата си, за да помете стълбите на баира, а после да минат да си я вземат от уреченото място. Когато децата дошли, ние си бяхме заминали за Дупница и вече било почти тъмно. Тогава се случило нещо, което ги разтърсило. За него те споделиха на другия ден с голямо вълнение дори и със страх… Бяхме вече дошли.Празникът Спасов ден бе започнал. Сутринта рано в двора на параклиса беше заклан овен и в двора на черквата на селото жените вече приготвяха курбана. Влязохме в черквата, запалихме си свещи, постояхме на службата и се изкачихме на параклиса, защото към 11 часа от черквата към параклиса тръгваше шествие с икони, начело с попа и идваха на параклиса. Към 10,30 часа дойдоха децата. Майка ги почерпи и похвали отново за вчерашната им работа. Последни дойдоха двете съседчета и тогава разказаха какво им се е случило след нашето заминаване. Било се е вече мръкнало, когато като се качили на входа на новостроящия се храм, забелязали фигура на мъж облечен в бяла туника с ореол от сияние около главата с разперени ръце в които държал големи горящи свещи. Той гледал към децата. Изпаднали в ужас, децата побягнали, дори забравили да си вземат метлата. Тя още си стоеше на мястото, където я беше оставила майка ми. Децата със страх разказваха за преживяното. Сашка жена от селото , която е била послушничка в Ресиловския манастир, слушаше разказа и ги успокои, като им каза, че не трябва да се страхуват, а напротив трябва да запазят този спомен и да го разказват на своите деца, когато порастнат, тъй като такова благоволение, каквото те са получили, не се дава всекиму, че им се е явил сам СВЕТИЯ ДУХ за да им благодари за свършената работа, че те са благословени щом са преживяли такова нещо.

Когато попът свърши молитвата, прочете имената на децата и ги благо-слови за техния труд, майка ми отново преразказа пред всички случката с децата. Години минаха от тогава, а аз пак си припомням тази случка,убеждавайки се в това, че ГОСПОД никога не е престанал да мисли за нас своите творения, показвайки ни своето присъствие по всякакъв начин, дори и с такива чудеса. През всичките тези години се стараех да бъда максимално искрен, честен и точен с хората, с които съм работил. Дали съм успявал не мога да кажа, но за сетен път твърдя, че моят втори живот е от БОГА и за БОГА. Продължавам да търся истината, но не мога да кажа, че съм напреднал много в това търсене, а още по-малко че съм я открил. С БОЖИЯ помощ се срещнах с много различни хора през втория ми живот, отношенията с тях ми дадоха много ценни житейски уроци. Получих и втори шанс в личния си живот. Създадох второ семейство. Имам две прекрасни дъщери. Едната на три години и половина, а другата от първия ми брак на двадесет и пет години. Имам и млада жена. Много изпитания минаха през главата ми. Едно със сигурност знам, че докато имам сили и възможност, а също и БОЖИЯТА подкрепа, ще продължа да работя горе на православния храм. Голямата ми мечта е той да прерастне в духовен комплекс, където деца от цялата страна да се запознават с основите на православието като религия, с иконопис и с дърворезба. В тази насока майка ми е обявила пред миряните от селото, че заменя два декара първокласна земя за един декар от съседните имоти на православния храм, където да се изгради духовния комплекс. За сега няма съгласие по този въпрос, но бъдещето ще си каже думата. За да може в селото, където са живяли прадедите ми, дядо ми и близки и роднини на моята майка да се издигне този духовен комплекс, в полите на прекрастната Рила планина, където да пречистват и укрепват душите си сега живеещите и бъдещи поколения на красивото село Бистрица-Дупнишка околия, както и неговите гости.

Който желае да се включи в осъществяването на това богоугодно дело, доизграждането на храма и „дай боже на духовния комплекс” може да го направи.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС